В България има три градчета, в които красотата на Отсамния живот сякаш преминава Отвъд. Знаете ги тези градчета: Сопот, Карлово, Калофер. Защо българите благоговеят пред великите синове, родени в тези градчета, знаем… Има нещо, обаче, което много силно изпитваме, но никога не го формулираме конкретно. Това е мистичното и вечно присъствие на Светия Дух, който превръща тези места в Свое земно, извънхрамово обиталище, съхраняващо свят детайл от националната ни памет. Тази осветена от Светия Дух народна памет е в основата на респекта, любовта, благоговеенето и почти храмовата благодат, която получаваме в трите музея и до днес!
В тържествата, посветени на 175тата годишнина от рождението на патриарха на българската литература Иван Вазов, “Колегиум ОСАННА” участва с камерен ансамбъл от четирима певци. В репертоара има 4 произведения (малки кантати) по стихове на Иван Вазов: “Паисий”, “Раковски”, “Левски” от “Епопея на забравените” и “На Лейди Странгфорд” от “Тъгите на България”.
Освен тези произведения, програмата включваше няколко миниатюри, написани по картини на Димитрина Дойчинова и християнски песнопения на девет езика.
Тази програма е доста разнообразна в стилово отношение и изисква силна изпълнителска концентрация, най-вече за диригента на Колегиума д-р Елица Христова, която се справи блестящо с нелекия клавир на кантатите, клавир, който не е съпровождащ, а изведен до степен на драматургичен водач. Освен свиренето, д-р Христова трябваше да изпее един от гласовете в трудната партитура. Същото трябваше да се случи и при изпълнението на миниатюрите.
При акапелните изпълнения, ансамбълът беше изключително прецизно изработен, балансиран, общо звучен и с красиви темброви нюанси, появяващи се в зависимост от движенията в партитурите.
Няколко думи за концерта като цяло. Проведе се на 8 юли 2025 година – най-горещият от поредицата горещи дни за този месец. Очакваше се по-слабо посещение заради температурите.
Салонът на читалището е голям и не горещ, но вътре беше топло. Организаторите се бяха погрижили за доброто озвучаване.
По програмата на Вазовите празници, в същия салон преди концерта трябваше да има четения. Когато след тях Колегиумът излезе на сцената, по лицата на някои от певците си пролича приятната изненада от пълната зала.
По традиция Колегиум ОСАННА започва концертите си с “Отче наш” от св. литургия №4 на Георги Попов. Така започнаха и сега. Веднага след това бе изпълнен концертен тропар на светите апостоли Петър и Павел. Храмът в Сопот е посветен на тях и празникът на града е на Петровден. Домакините бяха поласкани и зарадвани, а тропарът в широката си монодийна кантилена и топлата хармония превзе сърцата на сопотчани. Следваше първата от четирите малки кантати. Георги Попов има голям мелодичен дар. В неговите композиции мелодическата и вертикалната инвенция са толкова логично и драматургично свързани, че слушателят не е наясно акордово хомофонно, или полифонично произведение слуша. В тези четири кантати е пълно с композиционни похвати от сонористика, серия, контрапункт и съвременни вертикални построения до изключително фини и деликатни мелодетайли, характерни за епохата на Възраждането. Няма нито един цитат, но на места близостта е подвеждаща.
Всичко в музиката на четирите кантати е подчинено на Вазовия текст, вяра и мистицизъм. Всичко това, колкото и да е чудно, го има в четирите текста, и композиторът не само го следва, но и неусетно насочва сетивата на слушателя към религиозно-мистичния план в тези текстове. Според Попов това е причината за силното въздействие върху публиката. И тук, след последния акорд имаше секунди мълчание, време, в което слушателят се завръщаше в своето жизнено пространство.
След кантатата “Раковски” следваше песнопението “Хвалете Господа” – то е от малките бисери на Колегиум ОСАННА и където и да се изпълнява предизвиква бурни аплодисменти.
След него в програмата идваше кантатата “Паисий”. Тази кантата като че ли има най-голям диапазон от преживявания. От угнетяващата безпаметност до изпълнените с гордост епизоди, в които социумът е намерил основите, темелите на своето национално достойнство. Изпълнението беше много силно! Въздействието – голямо! Следваше Велик Прокимен – православен бисер, обработен майсторски за “Колегиум ОСАННА”. Винаги възторжено приеман!
Кантата “Левски” – една от най-силно въздействащите, с ансамблите си, с композиторските решения, на места текстът да мине като диалог, началото на пътя от манастира до бесилото, селяните, следовниците, техните настроения са ту речитативно изпети, ту като диалози, сола и др. Винаги в края на тази музика гърлата са свити, очите – насълзени. След това изпълнение Колегиумът изпълни “Достойно есть” от Рождественска литургия, а след него “На Лейди Странгфорд” – една дълбока и особена благодарност, винаги смиряваща слушателя струи от тази кантата. Така се случи и сега. Попов използва съвременни средства, но много деликатно, подчинявайки ги на една храмова етика и естетика, и по този начин успява да говори на слушателя за неща, които той не знае, но би искал да научи и познава. Споменът за този ангел Лейди Странгфорд бе още един фрагмент от Вазовите дни, умело поставен от Колегиум ОСАННА.
Следваше песнопение от Рилската певческа школа, от Неофит Рилски – “Задостойник на Рождество Богородично”. Изключително комбинативно и етично обработено от Попов. Той запазва непокътнат оригинала, прибавя един исониращ бас и два съпътстващи, или контрапунктиращи на места женски гласа. Това произведение също е винаги посрещано сърдечно. След него Колегиумът изпълни “Похвала на Цар Симеон” – произведение по старобългарски аноним. Тази кантата притежава суровост, любов и копнеж по нещо, което като че ли очакваме. Тя винаги е много харесвана от публиката.
Четирите миниатюри по картини на Димитрина Дойчинова са абсолютно различни по духовен произход. Те представляваха своеобразен “антракт” в преживяванията и възприятията на публиката. Изпълненията им отведе публиката в малко по-друга посока и се почувства някакъв сетивен отдих. От тук нататък следваха християнски песнопения на девет езика. Те трябва да се чуят. Не могат да се опишат лесно с думи.
Изпълненията, освен брилянтни по отношение на прецизността, бяха и дълбоко затрогващи. Певците от “Колегиум ОСАННА” знаят как да пеят такава музика, знаят как да я пеят на концерт и как да се молят на сцена. Всички техни изпълнения са винаги изключително прецизно и задълбочено интерпретирани от диригента на ансамбъла д-р Елица Христова. Не веднъж в своето 25 годишно съществуване композиторът Попов е споделял, че тя е най-добрият, най-задълбоченият и естетически най-близо до произведенията му интерпретатор и познавач на брегмофонията, на творчеството му и на европейската църковна музикална култура.
Ще отделя малко думи за самия край. “Колегиум ОСАННА” си позволи да съчетае Вазовите празници със своя 25 годишен юбилей и чрез тропар и кондак на Св. Петка и тропар на св. Димитър – първото православно песнопение, написано от композитора в началото на 90-те години. След този “отлепящ” от земята тропар, залата дълго, права на крака, аплодира певците от ансамбъла. Започна поднасяне на цветя, слова, благодарности, покани за нови срещи и т.н. Сърдечната среща продължи в красивия ресторант близо до къщата на семейство Вазови.
Поздравления на “Колегиум ОСАННА” за лекотата, с която поднасят такива тежки програми, изискващи съпричастност, вглъбеност и усилена мисловна дейност. Поздравления и за публиката в Сопот, която се оказа достоен и зареждащ за изпълнителите партньор.
текст: Елисавета Петкова
