„Колегиум ОСАННА“ е поканен да направи концертно турне в Испания. По време на турнето ще бъдат осъществени срещи с колеги, които ще са в основата на бъдещи творчески сътрудничества. Акцент в концертното турне е участието в юбилейните тържества по повод 100 години от основаването на Конвент на сестрите кармелитки в гр. Ронда (Малага). Турнето е продължение на създадените през последните години контакти с Ватикана. Музикантите ще представят концертна програма с българска духовна музика, създадена или обработена от Георги Попов, в 7 испански града, ще се включат в юбилейните богослужения и концертни събития.

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Столична програма “Култура” в направление “Мобилност 2” 2024, СКК24-ПП06-26, Д.№СОА24-ДГ56-2294/27.08.2024 г. и

Национален фонд “Култура”, програма “Мобилност 2”, Дог.№MOB-2-M-2024-22/14.12.2024

ХРОНИКА

На 21 септември 2024 г. отпътувахме за дълго и тежко турне в Испания. Имахме покани за концерти, срещи, беседи и разговори за евентуално ново турне през 2025 година във Франция и Италия и за едно – отново в други части на Испания. Тъй като парите бяха малко, пътувахме с автомобил под наем. Отивахме като квартет – сопран, алт, тенор, бас. За по-голяма формация средствата не достигнаха. Променихме програмата. Лишихме се от всички 5 и 6 гласни произведения, които бяхме включили.

Турнето беше организирано от Монс. Салвадор Агилера Лопес, един от високостоящите служители в йерархията на Ватикана, който заедно с диригентите на ватиканските капели, прояви силен интерес към нашето звукоизвличане и репертоар, неща, които не впечатлиха никого от висшия клир у нас. Двегодишният ни “престой” в концертния живот на Рим заздрави нашите връзки с диригенти и свещенослужители от Ватикана и един от резултатите беше миналогодишната покана за турне в Италия, което започна с концерт в църквата “Св. Анна” – един от знаковите храмове на Ватикана – и продължи в различни градове на Италия.

Тази година Монс. Салвадор организира споменатите концерти и срещи в родната му Испания. Намерението ни за следващия сезон е да организираме подобни концерти и срещи във Франция, Италия и Испания.

В какво се състоят нашите срещи? На тях се говори за разликите и общите неща, които са останали в богослужението на православната и католическата църква. Говори се за това, което се случва днес в Европа, че културно-историческите ценности на Стария континент започват да се видоизменят в по-различни и отдалечени от християнските корени форми. На тези срещи, на християнството се гледа като на доктрина, около която би могло да се запази европейската култура и устоите на всички достижения на европейската цивилизация, насилствено състарявана. На тези срещи се говори за разликите и приликите между културните традиции на Изток, Запад, Север и Юг. Обсъждат се възможности за организирането на поредици от концерти, фестивали и други културни събития.

Първият испански град беше Сарагоса. Един изключително красив, чист и топъл град. Прекрасната му атмосфера по всички места, на които бяхме, говореше красноречиво за богатата история, култура и дух на Испания и за предимствата като че ли на монархическия модел на управление?!? Това може би се дължеше и на факта, тези дни Н.В. Фелипе – кралят на Испания – беше в Сарагоса за откриването на новата учебна година в местния университет. 

(още наши снимки от Сарагоса линк)

Тук проведохме първата от поредицата срещи с колеги и културни организации.

Големите турнета (дълги преходи и всекидневни концерти) поставят на изпитание физическите сили, концентрацията на изпълнителите и добрата среда на взаимоотношенията в изпълнителския състав.

Репертоарът, от който беше изградена програмата, беше многоезичен, разнолик и разностилен. Дългите преходи, неудобният транспорт, минималният изпълнителски състав и тежката концертна програма са част от характеристиките на това турне.

Бяха проведени и няколко срещи с различни представители на испански културни институции, среща с младежи, изучаващи международни отношения в град Аликанте, концерт и среща в Католическия Университет в гр. Валенсия и други. Имаше и един “закрит” концерт пред католическата общност в Аликанте, изградили си прекрасен комплекс в красива планинска местност на 30 минути от морето.

Първият град, в който трябваше да се състои концерт беше Калатаюд (Сарагоса). Това е много красиво място, част от изключително красивия регион около град Сарагоса. Концертът беше в базиликата “Св. Гроб Господен”. Огромен по размери храм, с невероятно хубава за такива размери акустика. Цялата църква бе през всички части на деня обляна в светлина. Вечерното вътрешно осветление беше направено така, че не се забелязваше разликата между светлата и тъмната част на денонощието. Акустичната репетиция беше истинско удоволствие. Предстоятелят на храма бе известен и обичан в Испания свещенослужител – отец Хавиер Сан – създал една изключително чиста, духовна и сплотена християнска общност. Малко преди концерта се появи един представител на тази общност – малката около 10 годишна Пеня, която носеше изключително силна, изляза се върху нея, благодат. Най-красивото беше, че това дете носеше тази благодат и светлина без никакво усещане за този си дар. Донесе благословение и благодат върху нас и всичките ни изпълнения по време на концерта. Публиката беше от онези дисциплинирани общности, които не аплодират след всяка част. Във въздуха на катедралата обаче се усещаше как съпреживяваха емоционално и с духа си всяко наше изпълнение. 

След последното песнопение, огромната, красива и звучна катедрала избухна в силни, възторжени и продължителни аплодисменти. Последваха приветствия, благодарности, поздравления и покани за нови гостувания. 

с малката Пеня

Много е трудно да се пише за концерт. В записите се чува изпълнението и донякъде неговото качество и реакцията на публиката, ако има аплодисменти. Въпреки всичко това, по време на концертите, особено на онези с духовна музика, има необясним, неописуем с думи и звукозаписни средства контакт между изпълнителите и публиката. Точно в този контакт е съдържанието, стойността и емоционалната силна връзка между изпълнителите и публиката. Ние споделяме нашата вяра. Слушателите са силно повлияни, ако изпълненията са прецизни и вдъхновени. Това е много силна проповед, която за съжаление православните приемат скептично. Точно за този контакт няма думи. Той може да се усети само, ако в конкретния момент си на конкретното място.

Концертът мина при невероятно голям успех, с незабавно отправени покани за ново и по-дълго гостуване в града на Дева Мария Пилар и св. апостол Яков. Прием, наздравици, хотел и на другия ден към старинната столица на Испания – Толедо.

Този град ни посреща със слънчево и топло време. Градът е препълен с туристи от цял свят. Екскурзоводите са “въоръжени” с разноцветни чадъри, за да събират по-лесно туристите. В този град наистина има по какво човек да се вглежда, какво да се разглежда. Спим в помещения за гости към женския манастир. От паркинга до “спалнята” е километър. Трима души от нас се изкривяват от пренасяне на пултове, концертни дрехи, ноти и сакове. От манастира до църквата, в която ще се състои концертът, пътуваме с такси. Таксиметровите шофьори на Толедо са истински виртуози. По тези задушаващо тесни улички, претъпкани с туристи, пътят с такси е истинско преживяване. Стени, огради, стълби, тераси и балкони, и туристи, туристи, туристи… край всичко това минаваш на косъм и всеки миг мислиш, че ударихме някого, или се ударихме тук или там, но шофьорите на Толедо “слаломират” с усмивка и настроение. Влизаме в храм “Санто Томе”. След голямото пренасяне, пеещите са с изчерпани сили. Още по-лошото на Толедо е това, че в този град няма равна улица. Непрекъснато слизаш или се качваш и всички наклони са доста стръмни. 

Преди концерта всички изпитват физическа умора. Това повишава напрежението малко повече от необходимото. Концентрацията на всеки от нас е “включена на най-високата степен”. След концерта слушаме записа. Не е за вярване. Изпълненията са чудесни. Аплодисментите и записът го доказват. Срещите с публиката – също. 

Обратно в “спалнята” на манастира – пак с такси, и на другия ден – Кордоба.

Прекрасен град! Красива природа, красиви сгради, булеварди, улици, слънце, палми, сгради, останали още от времето на арабското присъствие, период или робство. Но това не е повод за никакъв, ама никакъв комплекс на испанците.

Паркингът е пред хасиендата, а тя е на място, което непрекъснато е заливано от слънчева светлина и горещина в края на септември. Повечето от сградите в квартала, а и много от сградите в целия град, са бели, с дълги жълти ивици между етажите, или по други части на фасадите. Но бялото и жълтото са преобладаващите цветове в целия град. В Кордоба бе проведен много важен разговор с г-н Федерико Десото, член на управителното тяло на Ордена на Светия Гроб, много активен организатор на инициативи в областта на християнската култура. С него започна обмислянето на представяне на Колегиума в други части на Испания през следващата година.

На следващия ден пътуваме за старинния град Ронда. Това е родният град на Монс. Салвадор Агилера Лопес. Градът е изграден около впечатляващ каньон в сърцето на Андалусия. В деня на пристигането заварихме празнична приповдигната атмосфера. Честваше се 100 години от основаването в града на Конвент на сестрите кармелитки. В рамките на юбилейните празници и по инициатива на Монс. Салвадор, Ронда беше и домакин на годишната сесия на Ордена на Светия Гроб. Вечерта участвахме в церемония в базиликата “Св. Богородица”. Следващата вечер се състоя нашият концерт. Той бе воден от Монс. Салвадор. Преди всяко изпълнение, свещенослужителят на Ватикана разясняваше всяко произведение от концертната програма. Събитието мина с много голям успех. Отзивите за концерта, направени от музикални критици и представители на публиката, бяха прекрасни. На другия ден, в същият храм, беше отслужена меса от епископа на Севиля в съслужение с много висши духовници, гости на Ронда по случай юбилейните тържества.

Интервю по радио Ронда, “A mediodia con Milagros Calle”  с Монс. Салвадор Агилера Лопес за награждаването му от Ордена на Светия Гроб и участието на “Колегиум ОСАННА” в празничната програма, реализирано с финансовата подкрепа по програма “Мобилност 2” на Столична програма “Култура” 2024. 

Entrevista a Don Salvador Aguilera con motivo de la Investidura de la Orden del Santo Sepulcro en Ronda. Días 27,28 y 29 https://go.ivoox.com/rf/134242544

“Колегиум ОСАННА” за пореден път направи богослужението празнично, с изпълнените песнопения, звук, молитвено настроение и радост.

От Ронда тръгнахме към топлата, мека и спокойна Малага. Организаторите ни бяха настанили в много красива къща в много стар и същевременно модерен стил. Отделни фрагменти – кътчета – имаха възрастови разлики повече от век. Къщата беше в самия център до сградата на театър “Мигел де Сервантес”. В Малага има прекрасен храм, построен съвсем скоро и изографисан от Раул Берзоса Фернандес. Много силно е усещането за непрекъсващата строителна традиция. От входната врата, през фоайета, коридори, балкони, сакрестия, олтар… Бяхме на централния балкон, когато Монс. Салвадор ни каза, че църквата е завършена 2008 г., а изографисването е приключило през 2014. Испанският художник и българският композитор усетиха творческа близост и замислят съвместен проект. Вечерта беше концертът. Премина пред изпълнена зала със спонтанна и много сърдечна публика. Тук се разделихме с Монс. Салвадор, който отпътува за Рим, а ние трябваше да продължим към Аликанте.

Този красив град между морето и планината се оказа изключително гостоприемен, любезен и ведър. По предварителните уговорки трябваше да пеем в Института “Игнис Арденс”, пред специално поканени отбрани членове на католическата общност от града, след това беше насрочена среща. На следващия ден в града имахме ангажимент с частен Колеж, в който се изучават международни отношения.

Пристигнахме във вилната зона на Аликанте. Институтът “Игнис Арденс”, в който бяхме настанени, е построен по инициатива на г-жа Арденс (наскоро починала на прекронна възраст) с доброволен труд и дарения. Намира се в много красива местност. Всичко е направено с много любов, много красиво и приема гости целогодишно. Има вътрешен ред, въведен от основателката му, който е много функционален.

Изпълненията бяха в концертния хол на Института пред няколко фамилии. Гостите бяха силно докоснати и впечатлени от репертоара, от изпълнението и от звукоизвличането. След това срещата протече спонтанно и сърдечно, в разговори за общите неща и различията в европейската култура на Изтока и Запада. Разгодорите продължиха и по време на вечерята, която се състоя в красивата и уютна трапезария. Темите на разговора бяха свързани все със съдбата на европейската култура и в частност на християнската култура днес.

На следващия ден бяхме поканени в частния Колеж, в който се изучава икономика и международни отношения.

Доказателство за сериозността, с която младите хора се обучават в тези специалности, беше задълбоченото изучаване на предмет, известен в България под името сравнителна история на религиите. Младежите, с които се срещнахме, както и техните преподаватели и директорка, бяха много внимателни, любознателни и мили. Концертът, лекцията, изнесена от Георги Попов и д-р Елица Христова, и срещата, предизвикаха голям интерес. След срещата получихме покана догодина да направим две работни сесии с техния смесен хор, състоящ се от родители и учители, както и да поработим отделно с учениците. Тръгнахме си от Аликанте с довиждане догодина. 

На излизане от този красив град се наслаждавахме на красивите квартали, големите булеварди с красивите палми, лазурното море и всичко това, обляно в милващата топлина и светлина на октомврийското слънце.

Пред нас беше Валенсия. Вечерта трябваше да пеем пред публика от Католическия Университет на Валенсия. 

Когато пътуваме от един концерт към друг, в колата настъпва мълчание. Пътуването се превръща в момент, в който трябва да събереш мислите си и психически да се подготвиш за предстоящия концерт. Пристигаме в града и пак: красиви квартали, широки дълги булеварди, алеи от палми в средата, от ляво и от дясно. Хотелът е в пешеходната зона на центъра, паркингът беше далеч. Пътя до Университета минахме с такси. Университетската сграда е много красива. Коридори, тип безистен със стъклени покриви, градини и зеленина имаше навсякъде. Храмът на Университета е изключително красив, един от най-красивите, в които сме влизали (а те не са малко). Начало на концерта. Програмата и встъпителните думи към всяко произведение се представяха от заместник-ректора и Декан на теологическия факултет на Университета. Присъстваха много преподаватели, студенти и граждани. Атмосферата бе естествена, непринудена и в същото време празнична. След края бяха отправени много благодарности, направени общи снимки и приятните преживявания се превръщаха полека-лека в спомен. 

Това беше последният концерт, оставаше срещата с ръководството на Университета. По време на срещата се опитахме да съчетаем работата си в Аликанте с дейности в Университета следващата година. След срещата веднага се върнахме в хотела, който бе заобиколен от прекрасни ресторантчета. Бързо влязохме в най-тихото според нас и приятно уморени поръчахме бутилка гъсто черно андалуско вино, салата и паеля, благодарихме си един на друг, че през целия път успяхме да запазим ведрия дух, до последната нощ след последния концерт. Отложихме изслушването на документалните записи, защото бяхме изморени и според нас, качеството на концертите, поради умората естествено би трябвало да спада. Когато ги чухме обаче с приятна изненада установихме, че и този последен концерт бе станал много добре, много по-добре от очакванията.

Малко сън и обратно към България.

Още наши снимки от турнето – линк.

Още документални видеозаписи от турнето – YouTube.